Bookmark & Share





Bookmark & Share
В днешния свят няма страна, която да няма проблеми с наркотиците. В Китай и в арабските страни употребата и пласирането на наркотици се наказва със смърт, но и там има проблеми. В Швейцария и Холандия, където държавата не се намесва в правата на човека, и там се дава възможност на хората да се лекуват. Ако наркоманът още не е решил да се лекува, дава му се възможност да взема наркотици, но не на улицата, а в определени места и под медицинско наблюдение.
Това намаля теглото и рисковете на зависимостта, но не намаля броя на употребяващите наркотици и не подобрява качеството им на живот.
Съществуват много теории за това как да се спаси човек, който е попаднал в капана на наркотиците. Един от начините е oпиати терапията със заместители. Целта на тази терапия е да се даде възможност на човек да бъде в нормално физическо и психическо състояние, да може да има контрол над поведението си, да работи. За да се постигне всичко това, в случая, човек би трябвало да продължи да взема опиати , но с наблюдение и без да злоупотребява хапчета със силен еуфоричен ефект. Докато приема тези лекарства мозъка се „успокоява” изчезва промяната на състоянието на ефекта „флаш” (когато дозата на опиатите е повишена няколко пъти) до състоянието на абстинентната криза (когато мозъка „гладува” без опиати). Всъщност тази идея не е лоша и има резон ако се минава на контролирано вземане на опиати, с цел дозата им да се намаля и с намерение да се спре изцяло с опиатите.
За съжаление този метод има няколко слаби места които водят до лоши резултати:
За преодоляване на някой от тези проблеми, последните 30 години са работели върху това много учени, институти и фармацевтични компании. Сред първите медикаменти за заместителната терапия е бил метадона. Направен още по времето на Хитлер в Германия. Този медикамент е с удължено действие, приема се през устата, не предизвиква интоксикация и е достатъчно силен за да блокира абстинентния синдром. Програми на лечение с метадон са започнали да се прилагат в целия свят. Почват да се явяват и първите недостатъци: сънливост, апатия, ефекти върху черния дроб, апетита, опасност от предозиране, възможни са вътрешните инфекции, възможно е едновременното взимане на хероин и метадон. И най-важното, възможността наркоманите , които са били лекувани с метадон година -две да се изчистят и спрат с метадона е почти никаква. Абстинентния синдром на метадона е много по-тежък и по-дълъг от този на хероина. Класическия начин на детоксификация с инфузии, аналгетици и успокояващи не се показа като ефикасен в кризите от метадона. Нужна е или бърза детоксификация с упойка или дозата на метадон постепенно да се намаля в продължение на месеци. Лесно е да се започне с метадон, но много трудно да се прекъсне. Този проблем отвори път на появата на нов медикамент – бупренорфин.
Бупренорфина е агонист-антагонист на опият рецепторите. Това означава,че той едновременно е в състояние да произвежда ефекта подобен на този който правят наркотиците: аналгезия, стесняване на зениците, спиране на дишането, запек и същевременно контра реакции : болка, разстройство, повдигане, повръщане, настръхване на кожата, сълзене, прозяване, кихане. Всичко това зависи от обстоятелствата при вземане на бупренорфин. Ако се приема в състояние когато опиат рецепторите не са заети с хероин или метадон, бупренорфин действа върху тях положително, като опиат. Ако тези рецептори са вече заети с друг опиат, тогава се явява антагонизма на бупренорфина и започва кризата. Днес това е най-добрия медикамент при заместителната терапия. Не е така тежък като метадона, с него човек не може да се предозира, не се натрупва и не е хепатотоксичен. Но наркоманите са се научили да го приемат интавенозно за да почувстват еуфория. Ако се въведе в медикамента 2 мг налоксон, проблемът с интравенозното вземане би се решил. Модифицираният бупренорфин с налоксон се нарича СУБОКСОН. Ако се приема интравенозно може само да се получи неприятна реакция. Но както и в случая с хероина,този препарат наркоманите са свикнали да приемат през носа.
Субститола е най-голямото разочарование в опитите да се намери най-добрият медикамент като заместител на хероина. В неговата основа се намира морфин-сулфат, силен опиат, който с помощта на микрогранули контролирано освобождава определено количество концентрат в организма. Самият морфин е близък до естествените невротрансмитери и пациентите добре го приемат. Проблемът се състои в това, че пациентите винаги искат по големи дози от колкото е нужно. Поради тенденцията да се взима във все по-големи количества, отново основният проблем се състои в неговия контрол, ако се приема интравенозно заради по-големият ефект на еуфория. Мнозина от пациентите, не считат субститола за медикамент, а за наркотик. След като веднъж приеме субститол интравенозно, наркоманът счита че той е по-добър, по чист и по силен от хероина, в който иначе всеки дилър слага нещо свое – парацетамол, гликоза или калций, а тук става въпрос за чист морфин, който плюс това подържа ефект 12 часа. С това започва новата епидемия на субститола, защото капсулите субститол се дават на пациентите през няколко дни и те сами са отговорни за приемането на лекарството. Зелените капсули от 120 мг в Австрия струват 20 евро, а червените от 200 мг 25 евро. Субститола може да се купи на улицата, при дилърите е по-популярен от хероина. Мнозина се явяват на лечение със субститол, не за да спрат хероина, а за да не харчат пари на наркотици и се дрогират с хапчета които получават от лекаря. След известно толерантността се повишава, чак и след интравенозно приемане на субститола ефекта намаля и е необходимо да се повиши дозата. Пациентът започва да иска от лекаря все по големи дози, изнудва го, че ако не получи повече супститол отново ще започне да приема хероин. Лекарят е принуден да му даде максималната доза. След известно време и това не е достатъчно на пациента и той започва да купува хапчета субститол на улицата. При нас са идвали пациенти, които са за момента на дезинтоксикациа и приемат ежедневно 1600-1800 мг субститол интравенозно. Ползвайки такова количество човек действително губи контрол над себе си, страхува се и от самата помисъл какво ще се случи с него, ако ефекта на морфина приключи, той не се е снабдил със следващата доза. Всички знаят колко е неприятна кризата на хероина, но
абстинентния синдром на субститола много по-тежък – болките, кихането, повръщането, разстройството стават непоносими само след няколко часа, а кризата продължава от три до четири седмици. Един месец мъчение наистина никой не може да издържи. И пак остават двата варианта: или свръх бързата дезинтоксикациа с упойка, или от четири до пет месеца постепенно да се намаля дозата на субститол. При което, в другия вариант винаги се случва пациентите да на правят една крачка напред и да намалят дозата с 200 мг и след това две крачки назад и да вдигнат дозата с 400 мг. Свръх бързата дезинтоксикациа със сигурност сто процента запазва от появата на криза, но проблемът е в това,че най-често не е достатъчно да се направи една процедура, а поне две, три, необходимо е още и да се нормализира сънят и психиката. В тази трудна ситуация, най-добрата комбинация е: дезинтоксикациа, терапия с ибогаин ( за да се анулира желанието към наркотиците) и терапия с налтрексон ( за да се избегне връщането към наркотиците). Субститола е капан в който са попадали мнозина интелигентни хора, които са били на мнение че са открили начина по който по-лесно могат да се отърват от хероина. Сиренето е без пари само в капана за мишки. Зависимостта от супститола е много по-тежка и по-опасна , много по-тежко е да се избавиш от субститола отколкото от хероина. Субститола и сомнубене в Австрия днес са по страшни от хероина, кокаина, марихуаната, хашиша. Субститола изтласква в незаконната употреба другите вещества. Нивото на престъпността свързано с употребата и пласирането на субститола е невероятно високо.